Голата жена е икона

Даяна беше трудна за снимане, спомня си Патрик Демаршелие

Патрик Демаршелие наследява финия си нюх към красотата от родителите си, които са хора на изкуството. Младият талант израства в северна Франция и прави първите си опити с фотоапарата на пристанището на Хавър. През 60-те г. на миналия век поема към Париж. Работи във фотолаборатории, преди да се захване със занаята професионално. Прави снимки за различни модни къщи, от ревюта на прочути дизайнери. Така в началото на 80-те г. вниманието на "Воуг" е привлечено от натуралистичния поглед на Демаршелие. Негови снимки дават акцент на играта със светлината, поставяйки нова ера във фотографията. Демаршелие работи за "Воуг" толкова много, че си спечелва славата на най-добрия автор на списанието. Заминава за Ню Йорк за един от първите му ангажименти за Келвин Клайн. Патрик става един от най-скъпо платените фотографи. Заработва повече от $1 млн. годишно. За Демаршелие казват, че е страхотен любовник със стотици обожателки, които веднъж докоснали се до особата му, попадат в плен не само на обектива му. Талантът и славата го превръщат в личен фотограф на Надя Ауерман. Той не се свени да я снима без дрехи, защото смята, че в голотата е истината за жената. "Голото тяло за мен е като скулптура. Светлината си играе по причудлив начин с кожата", обяснява той. Демаршелие обича пластиката на голотата. Много хора отказват да се снимат голи, защото влагат в това негативна емоция. В голите снимки има и положителна сила, превъзхождаща всичко останало. За един от учителите си Демаршелие сочи френския скулптор Огюст Роден. От него заимства идеи как да композира, къде да постави акценти, да улавя и отблъсква светлината. "И все пак има хора, които не мога да снимам голи, разказва фотографът. Наскоро имах фотосесия с младо момиче. Тя се разсъблече. Позира два часа, но аз не направих нито един кадър на тялото й. В обектива ми попадна само лицето. Тя имаше прекрасно тяло, но това беше прекалено очевидно". Демаршелие е снимал и принцеса Даяна. "Работата течеше бавно, спомня си авторът. В началото Даяна не знаеше как ще подходя, аз също не можех да предвидя реакциите й към моите идеи. Няколко пъти се срещнахме и говорехме на различни теми. На петата среща реших да посегна към фотоапарата, чак тогава усетих натурата на Даяна. Тя беше трудна за снимане, защото е изключително богата душевно", завършва той. /paper.standartnews.com